"Стотици хиляди бедстват в Япония, след като опустошително заметресение с магнитуд от..."
Цифрите може и да не ти говорят нищо. Да го изживееш е съвсем различно. Как би се почувствал, ако пред очите ти се отвори величествена гледка - огромна вълна, предизвикана от разместване на земна плоскост, помита всичко...включително и 175,000 тонен кораб.Снимка: Dailymail
Колко малък е бил човек, колко малки са проблемите, с които се сблъскваме в нашето толкова сиво ежедневие...колко слепи са очите, след като само сълзите могат да отмият това, което ни се иска да видим, а не виждаме онова, което е пред самите нас.
Човекът отново показа, че любовта съществува в много измерения, че човекът е човек, имено когато обича, че е готов да се пожертва в името на любовта си към някой или нещо. Какво всъщност е човекът?! Дали е само тяло и душа, или нещо по-висше? Дали целите, които сме си поставили са прекалено ниски? Дали можем повече от това  да разрушим света? Дали можем повече от това да създадем нов свят?! Надеждата умира последна. Надеждата, че човек е способен да предотврати глобална катастрофа е последното нещо, с което човек живее.
И ако пролетта вече пукна, то надеждата, че ние няма да го направим, ще умре едва тогава, когато и последният реактор на Фукушима е залят под бетон.

Това с философията на силата на духа и обичта са напълно нормални неща.Само те могат да издържат на време и тежест.Така се калява истинското, когато го има.